Бяла безсмислица
Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.
Всичко е бяло безсмислие.
Мъглите.
Полето.
Релсите, с писък провикващи
нечие име,
прегазено
от влака в ранния час -
транзитно
малката гара преминал.
Безучастните мисли,
от фара на слънцето (скрито),
нематериализирани.
Крехкото цвете (кокичето),
с чашката си
пролетта не достигнало.
Безсмислица бяла
сме аз и ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
