Бяла лястовица си ти,

щастие си за мен и моите очи.

Когато те зърна,

искам цяла с любов да те обгърна,

с две ръце до болка да те прегърна.

За тебе бих се спуснал в бездна тъмна,

откъдето няма да се върна.

Ако не мога да те зърна,

света ще преобърна,

дори да си с мен

само за ден.

Желая те както пустинята капчица роса

и от тази мисъл пада от мен сълза.

С теб се сливам в едно тяло, разум и душа,

заедно ли сме с теб, времето лети,

а сърцето лудо тупти.

Далече ли си от мен,

всеки миг е ден.

Ревнувам те от всичко -

от вятъра в косите,

от погледите в очите,

дори когато ходиш по земята,

изпитвам ревност, че докосва те тревата.

Желая вечно да си моя,

дори когато настъпи края,

за мен това ще е рая.

Но зная, че бяла лястовица си ти

и ще отлетиш без мен за топлите страни.