Бяла лястовица си ти,
щастие си за мен и моите очи.
Когато те зърна,
искам цяла с любов да те обгърна,
с две ръце до болка да те прегърна.
За тебе бих се спуснал в бездна тъмна,
откъдето няма да се върна.
Ако не мога да те зърна,
света ще преобърна,
дори да си с мен
само за ден.
Желая те както пустинята капчица роса
и от тази мисъл пада от мен сълза.
С теб се сливам в едно тяло, разум и душа,
заедно ли сме с теб, времето лети,
а сърцето лудо тупти.
Далече ли си от мен,
всеки миг е ден.
Ревнувам те от всичко -
от вятъра в косите,
от погледите в очите,
дори когато ходиш по земята,
изпитвам ревност, че докосва те тревата.
Желая вечно да си моя,
дори когато настъпи края,
за мен това ще е рая.
Но зная, че бяла лястовица си ти
и ще отлетиш без мен за топлите страни.
© Георги Всички права запазени