Дали снегът е това, което чакам отдавна,  или просто е сняг...

Дали ти си снегът, който снощи е паднал, тайно мисля си аз?!

По пътека вървя, все към тебе отивам, а не мога така,

във сърцето ми болка като нож се е впила, а пък ножът бе в твойта ръка! 

Все картините свои рисувам в моя свят, досега не разбран,

и се питам... как сега те намирам и защо на такава цена!

Във сърцето е рана голяма. аз протягам към тебе ръце

и... почувствах как просто останах... с половина сърце!