Бяла приказка
Дали снегът е това, което чакам отдавна, или просто е сняг...
Дали ти си снегът, който снощи е паднал, тайно мисля си аз?!
По пътека вървя, все към тебе отивам, а не мога така,
във сърцето ми болка като нож се е впила, а пък ножът бе в твойта ръка!
Все картините свои рисувам в моя свят, досега не разбран,
и се питам... как сега те намирам и защо на такава цена!
Във сърцето е рана голяма. аз протягам към тебе ръце
и... почувствах как просто останах... с половина сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Стоянова Всички права запазени
