23 янв. 2008 г., 21:01
Бяла пролет в очите ми тайно наднича...
Ще те моля, не искай на теб да приличам...
Мойта кръв като бясна река непокорна е!
В тиха истина свойта гола душа аз обличам...
и криле й рисувам - ветрено дива и волна е!
Не очаквай да бъда тъй смълчана, бездумна.
Нека викам от болка, камбанно да плача...
Щом усмихна се светло - искра сребролунна
да проблесне лазурно, докосвайки здрача...
Ще те моля, не искай на теб да приличам...
Аз съм Северът бял, чакам стъпки в снега...
Бяла пролет в очите ми тайно наднича - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация