Бяла пролет в очите ми тайно наднича...
Ще те моля, не искай на теб да приличам...
Мойта кръв като бясна река непокорна е!
В тиха истина свойта гола душа аз обличам...
и криле й рисувам - ветрено дива и волна е!
Не очаквай да бъда тъй смълчана, бездумна.
Нека викам от болка, камбанно да плача...
Щом усмихна се светло - искра сребролунна
да проблесне лазурно, докосвайки здрача...
Ще те моля, не искай на теб да приличам...
Аз съм Северът бял, чакам стъпки в снега...
Бяла пролет в очите ми тайно наднича -
топъл Юг приближава! Зная, ти си това!
23.01.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени