7 апр. 2009 г., 21:37

Бяло и черно (на здравните работници)

963 0 3

Бяло и черно ( на здравните работници)

 

 

 

В белите утрини - в черните вечери

белите ангели тихо вървят.

С бели усмивки над нас са надвесени,

следвайки клетвата на Хипократ.

В бели престилки срещу черната хала

битка те водят не за първи път.

Господи, сила им дай ти до премала

душите бели те да не опетнят.

                                               Честит празник!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Ефтимова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-тъжната мелодия е бялата
    ръце протегнала за да забави времето.
    На ужаса в лицето пребледняло
    маскирано с латински термини...

    ...И белези,които дълго траят-
    невидими, до бяло нажежени.
    Жестоката мелодия на бялото
    с годините обезцветява мене...

    Благодаря за поздрава (на патеричка)
  • Хубав стих за хора с прекрасна професия!Браво,Доре!Поздрав и от мен!
  • Поздрави за хубавия стих!
    Пожелавам и на авторката, и на тези,
    за които е посветен стиха, да са много
    щастливи, успех и късмет във всичко!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...