Apr 7, 2009, 9:37 PM

Бяло и черно (на здравните работници)

  Poetry » Other
965 0 3

Бяло и черно ( на здравните работници)

 

 

 

В белите утрини - в черните вечери

белите ангели тихо вървят.

С бели усмивки над нас са надвесени,

следвайки клетвата на Хипократ.

В бели престилки срещу черната хала

битка те водят не за първи път.

Господи, сила им дай ти до премала

душите бели те да не опетнят.

                                               Честит празник!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-тъжната мелодия е бялата
    ръце протегнала за да забави времето.
    На ужаса в лицето пребледняло
    маскирано с латински термини...

    ...И белези,които дълго траят-
    невидими, до бяло нажежени.
    Жестоката мелодия на бялото
    с годините обезцветява мене...

    Благодаря за поздрава (на патеричка)
  • Хубав стих за хора с прекрасна професия!Браво,Доре!Поздрав и от мен!
  • Поздрави за хубавия стих!
    Пожелавам и на авторката, и на тези,
    за които е посветен стиха, да са много
    щастливи, успех и късмет във всичко!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...