бъчва по течението
бъчва по течението
цялата работа е в глухотата на сърцето ти
и черният воал под който диша
е пагубно загубване на времето
защо така дискриминирано
едва удържа на бумтежните ми водопади
вени ниагарена безропотност
ще го понесат
облечено във бъчва
ще го отведат на тихото
страх те е да не ти открадна
глухотата на сърцето
да не опаковам твоите бариери
в магическа кърпа ала аладинена
и носени от водни кончета да
ги захвърля на дълбоко
панделките на страха ти
цялата ти тайна е уж затворена симфония
извън която се разпръскват ноти
от незатворените редове
те просто умират да се озарят
рикоширани във моите очи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены
