бъчва по течението
бъчва по течението
цялата работа е в глухотата на сърцето ти
и черният воал под който диша
е пагубно загубване на времето
защо така дискриминирано
едва удържа на бумтежните ми водопади
вени ниагарена безропотност
ще го понесат
облечено във бъчва
ще го отведат на тихото
страх те е да не ти открадна
глухотата на сърцето
да не опаковам твоите бариери
в магическа кърпа ала аладинена
и носени от водни кончета да
ги захвърля на дълбоко
панделките на страха ти
цялата ти тайна е уж затворена симфония
извън която се разпръскват ноти
от незатворените редове
те просто умират да се озарят
рикоширани във моите очи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
