И мислех, че знаех...
и ръцете протягах...
да покажа, разкажа...
за чувствата сластни и страстни.
Но никой не разбра...
и отекна смеха...
на бъдещи спомени -
неизживяни, неотронени.
Приседнах в скута на Мрака -
бъдещ приятел...
и хладна компания.
Говорим за Светлината
и за бъдещи спомени -
мечтани, озарени, неизживяни...
и как ще дочакам Светлината,
щом приседнах до Мрака...
ами бъдещите спомени!?
© Савина Димитрова Все права защищены
и трупаме спомени...много интересен и впечатляващ стих...!
с обич,Мариана.