3 дек. 2010 г., 12:28

Бъдещите пиксели

1.2K 0 1

За виждане напред - не знам,
какво ще се случи с нас?
Бъдещите пиксели вече са там
и няма да се измъкнем от тях.

Дали ще са бъдещи разговори,
набиране на клавиши, бутони?
Нашите думи - бинарни кодове,
но никога тъй монотонни...

Или снимки със двама ни,
хиляди точки, хиляди моменти?
Бъдещите пиксели ли са драмите,
които ще ни свързват временно?

Размяна на емоции в картинки,
каквото сме скрили зад тях,
докато ти предпочиташ добрите,
аз залагам на злоба и страх!

Достатъчна координация там,
да превърнем топъл този мраз!
За виждане напред - не знам,
какво би се случило с нас!

Бъдещи настроения, прикрити,
които няма да ми споделиш -
бъдещите ни пиксели в дните,
в които е по-добре да мълчиш...

А като трябва да остана сам,
няма да се връщам толкова плах!
Бъдещите пиксели са вече там
и няма да се измъкнем от тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • брр. Кое му е любовното?
    А и това - "Да превърнем топъл този мраз", още му се чудя. Какво, всъщност си искал да кажеш?

    "А като трябва да остана сам,
    няма да се връщам толкова плах!
    Бъдещите пиксели са вече там
    и няма да се измъкнем от тях!"
    Това просто ме прати в ъгъла - седя и се чудя, аз ли не съм в ред, че се хабя да те коментирам, или ти, че си пльоснал това тук.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...