Българийо моя!

Българийо моя!

Българийо моя, Българийо свята,

ти, коя си най-красива на земята.

Със своите гъсти, рунтави гори

и високи, небесни планини.

С дългите като лами реки,

и кристални, ледени води.

Защо, ти, Българийо свидна,

коя имаш една история

от всички други най-завидна,

си всеки ден и всеки миг

сквернена без капка пощада,

от твоите собствени синове

изгаряна безскрупулно на клада?

Защо омраза е обхванала всуе

и кой где намери, там те плюе?

Забравили за подвига на Аспаруха,

всеки сее омраза и разруха.

Обичта към теб в тях замряла,

а алчността душите им разяла.

Забравили петте века в калта,

приемат турския с отворени врата.

Гаврят се с Ботев, Симеона, Левски

и още умрели за нас герои десетки.

Качили се с измама на върха

и над народа завзели властта

сеят с пълни шепи глада и смъртта.

Тероризират, заблуждават, мамят,

те тайно от домовете хляба ни вадят.

Всеки гледа, майко, нещо да заграби

и останалите след себе си да изостави.

Всичко, що може, бяга бързо навън,

защото гладен трудно хваща се сън.

И ако Апостола се не върне от Рая,

какво ще стане с нас – не зная!

Това, родино мила, е реалността,

за която априлци проляли са си кръвта.