Моя родина, моя страна,
с времето в живота ми оставаш все по-настрана.
Ти не си тази, по която вървях
с изтърканите си маратонки,когато се гневях.
Обичам реките ти, горите ти,
обичам слънцето и планините ти.
А ти обичаш ли ме? А другите обичаш ли?

Защо изгони всички ,родино мила,
или ще кажеш, че към нас си се смирила?
Защо ни караш да обичаме чужди места?
Приличаш ми на безнадеждна рутина...

Преди излизах, играех, седях
сега ме е страх даже да погледна кой бях.
Кой бях, в какво се превърнах,
само когато се прибрах от чужбина и те зърнах.

Деца да оставя, сами да се мъчат,
за да може те някой лев да получат.
Жена ми да страда, че не съм до нея,
а аз да мога единствено да бледнея.
Да гледам новини,всяка вечер всичко да следя
и да научавам все повече и повече отвратителни неща.

Къде си Българийо? Какво се случва с теб?
Позволяваш на всеки, да вземе от твоя джеб.

Малки деца умират от лекарски грешки, насилие, побоища...
А ти какво? Ти си бродеща...
Бродещ дух, бродеща съдба.
Какво се случва с теб, България!

Баби и дядовци, дето са ни най-святото на тоя свят,
да ги убиват за някой си измислен двайсетак.
Да живеят мизерно, а виновниците за това,

да изглеждат все повече и повече високомерно.
Мъже да бият жените си, а жените да търпят,
защото имат деца, плачещи за същия двайсетак.
Плачещи за това, да бъдат точно като децата

на виновниците за твоето положение,

за да постигнат уж някое си постижение.
Постижение, да станат измамници, крадци,
да не учат, а да живеят в лъжи.
Лъжи, грозни, ужасни
опасни, безгласни.
Хората да се страхуват,от това да заспят,
за да не влезе някой в къщата им,да ги залепят.
Да ги залепят, не с лепило, а със смърт...
Живтоните, да са бездмони,да ги бият
децата ти,бъдещите ти възспитаници.
А сирачетата,тези без семейство?
Имат само теб, но ти им даваш чародейство.

Чародейство-магия или?
Не-злини и тъмнини...

Много жалко, наистина за теб
сякаш нямаш абсолютно никакъв приоритет.

Искам да се върна, но кажи ми как?
Искам да го направя,но без страх.
Искам всичко да приключи тук и сега,
веднага, аз желая да видя брега!
Не искам Българийо да те мразя,
моля те промени това.
Направи така ,че един ден и децата ми да не искат да те газят.
Както те газя аз, в момента. Не за лошо
за добро го правя.
За да започна да те жаля.
Да те обичам, а не да те презирам.
Красива,прекрасна моя страна, осеяна с
Дървета-джуджета.
Цветя-светлина
Политици-болни птици.

Болестта, Българийо, се предава много лесно,
а това въобще няма да ти бъде интересно.
Да разбереш, че си болна ти,
откъм корените си.
Това, което си посяла, да те убие
и никой сърцето си за теб да не свие!