Моя родина, моя страна,
с времето в живота ми оставаш все по-настрана.
Ти не си тази, по която вървях
с изтърканите си маратонки,когато се гневях.
Обичам реките ти, горите ти,
обичам слънцето и планините ти.
А ти обичаш ли ме? А другите обичаш ли?
Защо изгони всички ,родино мила,
или ще кажеш, че към нас си се смирила?
Защо ни караш да обичаме чужди места?
Приличаш ми на безнадеждна рутина...
Преди излизах, играех, седях ...