21 авг. 2006 г., 12:13

България

1.1K 0 6

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница
дала подслон на народите,
тази земя-това старо светилище
все някой ден ще пребродите.
В този ден вие ще видите нея-
нея,самата земя-пълна с красиви
гори и полета,изпъстрени с много цветя.
Пълна с реки,езера и потоци,
пълна с високи и горди балкани
дали подслон на животни и птици,
дали живот на рода ни.
На тази земя са живели дедите ни,
на тази земя са умрели.
На тази земя са живели бащите ни
и нашите майки са пели.
На тази земя днес живеем и ние,
на тази земя ще живеят децата ни.
Обичайте тази земя и пазете я
и знайте,че тя е в сърцата ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...