Дойде ли време пак да се замислим,
или смирено да изчакаме ковчега Ноев,
душите си от мръсотия да изчистим,
да се покаем, а не да си създаваме герои.
Дали и този път ще се размине,
заслушани в поредната зловеща вест,
ох, как се отървахме невредими,
на другиго се падна да загине днес без чест.
Събуждаме се живи, здрави и нехаем
за вчерашната тъй коварна сеч,
макар до болка да си знаем,
от бедствие е причинена, не от меч.
И докога ще се делим на страдащи, богати, бедни,
нима от всички ни не блика кръв,
от злоба са пропити и недрата земни,
от завист, другият дано да падне пръв.
© okinaf Все права защищены