Feb 8, 2012, 10:38 PM

България на три язовира.

  Poetry
933 0 3

Дойде ли време пак да се замислим,

или смирено да изчакаме ковчега Ноев,

душите си от мръсотия да изчистим,

да се покаем, а не да си създаваме герои.

 

Дали и този път ще се размине,

заслушани в поредната зловеща вест,

ох, как се отървахме невредими,

на другиго се падна да загине днес без чест.

 

Събуждаме се живи, здрави и нехаем

за вчерашната тъй коварна сеч,

макар до болка да си знаем,

от бедствие е причинена, не от меч.

 

И докога ще се делим на страдащи, богати, бедни,

нима от всички ни не блика кръв,

от злоба са пропити и недрата земни,

от завист, другият дано да падне пръв.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© okinaf All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами ще съм благодарен да коментираш и качеството тъй като аз не казвам,че съм поет всичко е написано изцяло в чувство на емоция,не съм се учил да пиша.
  • Ако говорим сериозно, стихове "от името на народа" не се посрещат с доверие. Поетът изповяда себе си, говори от свое име, търси своята етична позиция. Ако тя съвпада с позицията на останалите - ще го разберат. Но множественото число тук е неприемливо - пиши за себе си. Качествата на стиха ще коментирам по-късно. Поздрав!
  • Сега по-големи чудеса стават
    цели седем народа застрашават.
    По новините нали така разправят
    още хора ще има да се издавят.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...