Премина той през вековете,
през равнини и степи диви,
през ужаса на снеговете
и на долините мъгливи,
през планините недостъпни,
през многобройни племена,
през вихъра на битки кръвни,
през дни на мир и на война.
Видя величие и слава,
видя падения и скръб.
Градеше бляскава държава
и я загубваше всред кръв.
Роди светци и патриарси,
роди герои и борци,
роди мъжествени монарси,
роди на словото творци.
Живя сред робска участ черна,
забравен от околний свят,
измъчван от тълпа неверна,
насилван да превива врат.
Но даже в тези дни жестоки
припламваше духът му жив,
закътан в дебрите дълбоки
на родния Балкан бурлив,
на църквици и манастири,
вкопани във земята родна,
надежда в нея сврян да дири,
догдето стане пак свободна.
Но свободата бе далеко
и жертви искаше безброй,
та по хайдушките пътеки
умряха хиляди във бой.
И въпреки това дочака
свободен пак да се зове,
макар и да остави в мрака
безброй от свойте синове.
И гласовете им жаловни
до него стигаха отвред.
От Вардара и Охрид славни,
где чуждият цареше гнет,
от Одринско и от Кавала,
от добруджанските поля,
където като бясна хала
гнетеше ги робия зла.
За синовете си бори се,
за тях останали в беда,
със робството не помири се,
препати много и страда.
Но не можа да се пребори,
макар да стори що можа,
защото враговете стари
го биха с подлост и лъжа.
Защото Господ го накара
безброй беди да изтърпи,
та святата Христова вяра
в страдания да укрепи.
И да отърси се чрез нея
от скверното във този свят
и химна вечен да запее
за Божията благодат,
която сила всемогъща
ще го накара да роди
и с мисълта си вездесъща
покрусата да победи!
© Петър Все права защищены