20 янв. 2015 г., 00:06

Бърз прочит

823 1 2

По-добре да остана недописана,
изгубена между страниците
на твоята самота, хвърчащ лист,
носен от полъха на несподеленост и тъга.
Не се опитвай да ме прочетеш,
по-добре се откажи от това,
грешно си ме разтълкувал,
твърде си далеч от същността.
Все едно говорим на различни
езици и аз все оставам някъде
там, изгубена в превода.
Така се получава, когато
прескачаш редовете и не сме
на една и съща страница.
Но не те виня, нямаш време,
нали си от мъжете, които живеят
на мига.
Мислиш си, че ме познаваш -
от корица до корица,
от предговора до последната глава.
Закодирала съм обич в словата,
пречупи ме през друга светлина.
Уморих се да се преповтарям,
в клише се превърна любовта.
Пилея думи, обезцветили се,
от времето, отекват в празнота.
Тъжно е, когато някой не може
да проникне отвъд привидността
Повърхността ми е чуплива,
откриеш ли пукнатина.
Разлистиш ли ме, ще видиш
цялата ми красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен смисълът ми хареса. Особено някои образи. Съгласна съм за "а"-то.
  • Недописана, извини ме за тази критична бележка, която ще направя във връзка с техниката на стиха ти. Завършеците на "а" са убийци на поезията. В този си текст имаш множество подобни завършеци. Изреждам съответните примери:

    недописана, тъга, това, същността, превода, страница, на мига, до корица, глава, словата, светлина, любовта, празнота, привидността,
    чуплива, пукнатина, красота.

    Преброих 17 завършека на "а" от общо 32 редно стихотворение. Това прави повече от 50% завършеци на "а", което убива поезията в текста ти още в зародиш. Тъй като си млад автор, а аз съм от 40 години в поезията и това азбучно правило /което вероятно не ти е познато/ ми е добре известно, го споделям с теб, единствено за твое добро. Народът казва: "Предупреден - половин спасен".

    Приятна вечер и се надявам, че няма да ми се разсърдиш за леката и добронамерена критика!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...