Бърз прочит
По-добре да остана недописана,
изгубена между страниците
на твоята самота, хвърчащ лист,
носен от полъха на несподеленост и тъга.
Не се опитвай да ме прочетеш,
по-добре се откажи от това,
грешно си ме разтълкувал,
твърде си далеч от същността.
Все едно говорим на различни
езици и аз все оставам някъде
там, изгубена в превода.
Така се получава, когато
прескачаш редовете и не сме
на една и съща страница.
Но не те виня, нямаш време,
нали си от мъжете, които живеят
на мига.
Мислиш си, че ме познаваш -
от корица до корица,
от предговора до последната глава.
Закодирала съм обич в словата,
пречупи ме през друга светлина.
Уморих се да се преповтарям,
в клише се превърна любовта.
Пилея думи, обезцветили се,
от времето, отекват в празнота.
Тъжно е, когато някой не може
да проникне отвъд привидността
Повърхността ми е чуплива,
откриеш ли пукнатина.
Разлистиш ли ме, ще видиш
цялата ми красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недописана Всички права запазени
