23 февр. 2019 г., 20:28

...

943 2 5

В очите ми гори
все още спомен ценен
за твоите очи,
загледани към мене.

 

Безгласен диалог
на две съдби студени.
Копнеж, верига, стоп.
А после - дни солени.

 

Но някак сред ума
изчезва тишината.
Дистанцията зла
в очите ти се стапя.

 

И споменът бодлив
кошмарено ме стряска:
очи срещу очи
сред някаква галактика.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми. Бодлив,ама диалог! Желан диалог.😉
  • Пращам на мейл
  • Дарина, определено! Понякога пиша ей така, без да се замислям (всъщност винаги) и в бързината със сигурност много неща остават недоизпипани. Ще се радвам да чуя мнение.
  • Хубаво пресъздадена емоция!
  • Приемаш ли предложения относно финалния ред?

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...