В очите ми гори
все още спомен ценен
за твоите очи,
загледани към мене.
Безгласен диалог
на две съдби студени.
Копнеж, верига, стоп.
А после - дни солени.
Но някак сред ума
изчезва тишината.
Дистанцията зла
в очите ти се стапя.
И споменът бодлив
кошмарено ме стряска:
очи срещу очи
сред някаква галактика.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
