19 июн. 2012 г., 10:27

* * *

1.1K 0 0

Самозаблуда и заблуда на врага

 

Красива съм по своему, признавам,

и не по малко крива –ха!

Признавам си, че всеки уважавам,

щом е приятелски настроен - да!

 

Признавам още, че съм романтичка,

но не от слабите раними същества.

Отлитам бързо като лекокрила птичка,

щом някой ме рани със своята стрела.

 

Забравям бързичко, но не прощавам!

Не се обръщам никога назад!

Щом някой любовта не уважава,

той няма място в моя свят!

 

Усмихвам се, дори душата да ридае!

По силна съм от всичко, що боли!

Не трябва никой да узнае,

че ако силна съм отвън -

сърцето в мен кърви!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...