19.06.2012 г., 10:27

* * *

1.1K 0 0

Самозаблуда и заблуда на врага

 

Красива съм по своему, признавам,

и не по малко крива –ха!

Признавам си, че всеки уважавам,

щом е приятелски настроен - да!

 

Признавам още, че съм романтичка,

но не от слабите раними същества.

Отлитам бързо като лекокрила птичка,

щом някой ме рани със своята стрела.

 

Забравям бързичко, но не прощавам!

Не се обръщам никога назад!

Щом някой любовта не уважава,

той няма място в моя свят!

 

Усмихвам се, дори душата да ридае!

По силна съм от всичко, що боли!

Не трябва никой да узнае,

че ако силна съм отвън -

сърцето в мен кърви!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...