24 нояб. 2010 г., 17:09

* * *

583 0 0

 

* * *

 

 

Сядам. Откъсвам
две-три страни.
Изхвърлям ненужните чувства.
Бягам. От друг.
Със вятъра дебна нощта.
Изстивам. Стопли ме!
Студен си.
Искрица припламва.
Огън обръща се в ден.
Обладай ме!
Недей да мълчиш!
Изиграй картите
смело на бис!
Не ме хвърляй във сън!
Събуди ме с плесница!
Как си?
Можеш ли да рисуваш с десница?
А с устни?
А с пръсти?
Докосни ме!
Прикови ме с окови!
После хвърли
колебания и задръжки.
Моли се за ласки...
Не... просто задръж ги!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...