24.11.2010 г., 17:09

* * *

580 0 0

 

* * *

 

 

Сядам. Откъсвам
две-три страни.
Изхвърлям ненужните чувства.
Бягам. От друг.
Със вятъра дебна нощта.
Изстивам. Стопли ме!
Студен си.
Искрица припламва.
Огън обръща се в ден.
Обладай ме!
Недей да мълчиш!
Изиграй картите
смело на бис!
Не ме хвърляй във сън!
Събуди ме с плесница!
Как си?
Можеш ли да рисуваш с десница?
А с устни?
А с пръсти?
Докосни ме!
Прикови ме с окови!
После хвърли
колебания и задръжки.
Моли се за ласки...
Не... просто задръж ги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...