* * *
Сядам. Откъсвам
две-три страни.
Изхвърлям ненужните чувства.
Бягам. От друг.
Със вятъра дебна нощта.
Изстивам. Стопли ме!
Студен си.
Искрица припламва.
Огън обръща се в ден.
Обладай ме!
Недей да мълчиш!
Изиграй картите
смело на бис!
Не ме хвърляй във сън!
Събуди ме с плесница!
Как си?
Можеш ли да рисуваш с десница?
А с устни?
А с пръсти?
Докосни ме!
Прикови ме с окови!
После хвърли
колебания и задръжки.
Моли се за ласки...
Не... просто задръж ги!
© Събина Стефанова Всички права запазени