*****
643
0
2
Безшепотни свещени дни.
Молитви – стълб от светлини.
Към Бог отправили са своите молби…
Като последен пристан в мрак и светлина,
Надежда ражда обич в наранената душа.
Път безпътен…
Поглед в небесата.
Въздишка, сън и отново болката позната.
Зора и хора…
Душа сама. Невидима сълза над болнични легла.
Прозорец, паника и страх,.. безпомощни престилки бели…
Грях!
Светлина през открехната врата.
Отпусната ръка, последен дъх потопи се в мразовитата стена...
Сълзи, молитви, жал, отново се роди живот непорочен и незрял.
Слънце, светлина, път и плач.
Болка, обич, здрач.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Костова Все права защищены
