*****

22.03.2022 г., 13:24 ч.

Поезия » Философска

329 0 2

Безшепотни свещени дни.

Молитви – стълб от светлини.

Към Бог отправили са своите молби…

Като последен пристан в мрак и светлина,

Надежда ражда обич в наранената душа.

Път безпътен…

Поглед в небесата.

Въздишка, сън и отново болката позната.

Зора и хора…

Душа сама. Невидима сълза над болнични легла.

Прозорец, паника и страх,.. безпомощни престилки бели…

Грях!

Светлина през открехната врата.

Отпусната ръка, последен дъх потопи се в мразовитата стена...

Сълзи, молитви, жал, отново се роди живот непорочен и незрял.

Слънце, светлина, път и плач.

Болка, обич, здрач.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.