Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
25 февр. 2021 г., 12:07  

Cелцето – без птици 

  Поэзия
382 6 19

Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.

 

Руини. В треволяк се задъхва селцето,
а сред къщи от болка и немощ похлупени,
три прозорчета, с вестник закнижени дето,
от немара синовна и "грижа" са счупени.

 

Попът мъртъв. Отдавна руши се и храмът ни,
в двора щипят трева три дъгливи козици,
синове, дъщери – туй е вашето: Няма ни.
Стари майки, бащи... И селцето – без птици...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как умееш да влезеш в душата и да я разтърсиш, Наде!...
  • Тъжно...
  • Благодаря, Скити!
  • Тъжно и реално... Свива сърцето...
    Наде...
  • И е така, Марко, и не е точно така. И тук, в Сърбия има много запустели села, но повечето са китни, с големи, хубави къщи, кипящи от живот. Австрия, Германия, Швейцария... Живяла съм в италианско село (предградие). Какви лозя, маслини, слънчогледи... Затова ме боли. Иве, благодаря ти!
  • Марко, хората вървят след парите.Освен идеи, на масата трябва и хляб...Знам го.
    Но ми е чудна леката ръка на отричането...Май пак стигаме до Левски:„ Кажи ми кривотиите си, брате...Да ти кажа и аз моите...”
    Няма по- разединен народ от нашия. Цветът на нацията ни е навън...И...Не само времето е в нас и ние в него...От нас зависи Времето...
    Пепи...За мен, а сигурна съм и за много българи, домът е целият свят.Но има една Любов за която сърцето е тясно!...
  • Ивита, идеята ми беше друга. Хората отиват в големите градове. Индустрията е там. Светът се промени. Селата опустяват и нищо не може да спре това.
  • Ох!...Позволявам си да се намеся...
    Ааа, революцията в сърцата?!
    Нея...Ще я дочакаме ли?!
    Извинявам се, Марко!
    Не можем за всичко да обвиняваме и да се оправдаваме с времето. Не сме зомбита. Имаме право на избор...
  • Всичко е плод на техническата революция.
    Няма как да върнем времето назад.
    Да си спомним Николай Хайтов и
    " Когато светът си събуваше потурите ".
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Така е, Роси.
  • Това ми е болка и на мен, такива китни селца имахме! И днес щом ми замирише на топъл хляб, се връщам на село!
  • Стара болка ми е това. Пътувайки насам ги виждам - обезлюдени, с буренясали дворове. Тук-там по някоя гергина се бори за слънце. Останали са шепа старци и роми - с много челяд и прострени дрипи по оградите...
  • Има немалко снимки в интернет на запустели къщи. Най-страшната, според мен - къща на кръстопът, голо поле, сивота...
    Това видях като прочетох...
  • Много силно, Наде!
    Такава е истината...Тъжна!
    Благодаря ти, че си го свързала с първата част на "Зазоряване".
    Една и съща е болката ни....
  • Жално и тъжно... Прекрасен стих.
  • Да му се приплаче на човек, като те чете, Наде... Не, ти не си виновна!👏
    Талантът ти заслужава само аплодисменти!
  • Благодаря ви!
  • Стихотворението е прекрасно, но селцата ни наистина умират.
  • Трогателно и въздействащо! Хваща те за гърлото...
Предложения
: ??:??