Patrizzia
2 300 результатов
Други сме или същите? На кого ли му пука?
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
27
1
1
Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
62
3
5
Щом в нота се превръща още
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
70
3
4
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
40
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
97
3
Аз съм онази, която
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...
148
5
6
Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
119
4
6
Сега ще ви разкажа за пътуването ми от Марикостиново до Враца. Влиза един ден доктор Соколов, завеждащият станцията в нашата стая и казва:
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...
114
1
3
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
55
Годината е 1983. На санаториум съм в Марикостиново. Един ден ни съобщават, че в селото ще пее Емил Димитров и ще се ходи организирано с автобус. Обраха бабите де що имаше роза из градинките, да ми спретнат букет и тръгнахме. Моя милост – наконтена и на токчета. Разстоянието от станцията до селото – ...
143
7
И тази нощ ще мине като всяка,
и песента за теб ще отболи,
ще съмне вън, ще съмне. А дали?
Безсънните и утрото не чакат.
Свири, свирачо! Дайте друга чаша! ...
и песента за теб ще отболи,
ще съмне вън, ще съмне. А дали?
Безсънните и утрото не чакат.
Свири, свирачо! Дайте друга чаша! ...
71
2
Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
82
Къде си тръгнала, душице?
Къде се скиташ? Зима. Нощ.
Градът притворен, многолиц е,
а към бездомните е лош.
Живота девет, казват имаш. ...
Къде се скиташ? Зима. Нощ.
Градът притворен, многолиц е,
а към бездомните е лош.
Живота девет, казват имаш. ...
96
5
Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...
94
1
2
Успявам някак си да го подкарам,
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...
104
3
4
Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...
66
Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
78
2
На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...
134
5
9
Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми, ...
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми, ...
93
3
3
Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
69
2
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
65
1
Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...
108
1
Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
113
1
2
Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
93
2
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
98
2
4
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
95
2
2
Такава съм, ето ме, бяла и чиста.
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...
138
2
4
Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
130
3
2
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
200
7
12
Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
153
5
6
Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
133
3
5
И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...
117
2
4
Скитнице, любов, ти победи,
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих, ...
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих, ...
107
3
И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
92
1
4
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
101
2
3
Площад зимливо се загръща
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби, ...
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби, ...
117
1
4
Този дъжд ненавреме вали
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...
99
1
4
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
245
2
13
Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...
97
3
3
Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...
114
1
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
