Patrizzia
2 074 результатов
Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа, ...
  41 
Тресавището в кърпа ми е вързано,
но знам поне – все някак се излиза.
Изпотроших си стомните от бързане...
Така и не облече бяла риза,
за мен денят. Водата – недонесена, ...
  38 
По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...
  42 
На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
  53 
Е, чуй ме, принце, беше от кристал
пантофката. И счупи се накрая.
Принцесата, която си избрал,
безпаметно се влюби, в глашатая.
А ти върви си! Чакат те на бал, ...
  46 
И тази нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.
Преситените – те заспиват рано, ...
  118 
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
  151 
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
  119 
Тръгни до мен! Не питай: Накъде ли?
Далече е... И хората са кът.
Пладнуват тихо слепите недели
и лятото се връща. Всеки път.
Тръгни до мен! Отдавна го намери ...
  141  10  12 
Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
  289  18  18 
Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...
  377  32 
Чувствам, дишам... Дали?
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май, ...
  93 
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
  149 
Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем, ...
  111 
Заета бях. Прегръщах борове бодливи,
кората грапава изплакваше смола,
разказвах как сметта купувах вместо сливи
и порта бях, и праг... какво не съм била?
Заета бях. Шептях на камъните сини: ...
  112  10 
Светото Възкресение нали,
е вече факт. Не бях нощес на черква,
а някъде над трупове вали,
войната и религии зачерква.
Отците пеят. Мирис на тамян, ...
  266 
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
  120 
По някаква съвсем неведома причина,
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...
  69 
Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
  113 
Минорен дъжд. Съседът слуша джаз,
а мене всяка нотичка ме дразни.
И уж съм меломан, но съм си аз,
кънтят на кухо и са някак празни,
разкъсаните звуци на дъжда. ...
  70 
Не знам защо и колко ще тъжи,
а уж е пролет – цъфнала и бяла,
началото на всичките начала,
напук на всички болки и лъжи.
Куршумите ви огнен, зъл откос, ...
  146 
Поиска стих, но малко е това,
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.
Понеже обещах ти и сега, ...
  149  11 
Което дадох – беше даром,
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа, ...
  118 
По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося ...
  153 
Създавам я от клечици и кал,
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг ...
  147 
Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
  140 
Такъв е светът ви, да точно такъв,
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...
  139 
Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...
  118 
Ни малко, ни много, а толкова колкото
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.
Ни малко, ни много. За мен отреденото, ...
  135 
Разбира се – април е откачен.
А някой да отрича? Ето, няма.
Знам, че прилича мъничко на мен
облякъл дъгоцветната пижама.
Ще скочи и в най-гъстия трънак, ...
  187 
„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
  162 
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
  174 
Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...
  131 
И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...
  185  15 
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
  190 
Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...
  146 
Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
  139 
Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...
  186 
Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
  86 
Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
  139 
Предложения
: ??:??