Patrizzia
1 483 результатов
Да, поправи всички зъ̀би, но с цената ме изръби,
най-добрият казват бил. Аз пък – нилски крокодил.
Днес съм манекенка съща, а цената – като къща,
сумата като му дам, май тревица аз ще ям.
Знам, Овен съм и рогат, но, хич не стана ми понятно, ...
  33 
С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...
  72 
Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...
  86 
Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне, ...
  67 
В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави, ...
  76 
Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...
  74 
Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка ...
  106 
Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...
  212  19 
Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
  82 
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...
  86  11 
Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...
  87 
Бурята цвили, облаци свили,
гневни душици в юмрук.
Град ли зачука или от скука
някой ми прави напук?
Хвърли две шепи, думички слепи ...
  161  12 
Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...
  82 
Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...
  88 
Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...
  71 
Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...
  113 
Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...
  283  10  15 
В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе. ...
  127  12 
От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
  91  10 
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...
  143  10 
Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.
Подема вятърът: — "Момиче, ...
  244  16 
Дори не вярвам, че при мен те върна
отнеслия те преди време дявол!
Не те очаквам слаба и кахърна,
не знам и на какво си се надявал.
Не си ми ни в сърцето, ни в душата, ...
  126 
И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...
  136 
Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет, ...
  168 
В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...
  80 
Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...
  95 
И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...
  103 
Не поисках паричка дори,
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...
  103 
Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда, ...
  105 
Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.
Дойде по пътища незнайни, ...
  114 
Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита: ...
  84 
Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.
До зрънце смаляват се всички бездомни сезони, ...
  81 
В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите, ...
  95 
Подобно птица пъстра пърха,
пак пролет в моите нозе.
И перуника златовърха,
дъха ми за секунда взе.
Помислих си и в сетен час, ...
  86 
Сърце не вземам, друже и език на заем,
в главата ми по-силно бръмбари бръмчат.
Едва ли не от проходилките се знаем.
Кажи ми как е в подредения ти свят?
Да седнем казваш. Хайде, по цигара давай, ...
  87 
И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...
  66 
Почерня и съвсем се продъни
и проряза тъй тънката дрипа
на небето порой, от съня ни,
огън, жупел Отецът изсипа.
Знам, виновни сме, Татко! Кочия, ...
  119 
И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета, ...
  114 
Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл, ...
  134 
За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата, ...
  82 
Предложения
: ??:??