Patrizzia
2 330 результатов
Нямам много любов. И не съм алтруист.
Не ми трябват от тиква медали,
но опазвам стиха неокалян и чист,
ако гали – наистина гали.
Нося много на мрак. С огнен нрав съм уви ...
Не ми трябват от тиква медали,
но опазвам стиха неокалян и чист,
ако гали – наистина гали.
Нося много на мрак. С огнен нрав съм уви ...
12
1
Изплаках всеки облак. До последно.
В мъглица се превърнах, в струйка дим.
Очи с дъга изтрих – да те погледна,
написах думи – да ги измълчим.
Разсмях до сълзи няколко сезона, ...
В мъглица се превърнах, в струйка дим.
Очи с дъга изтрих – да те погледна,
написах думи – да ги измълчим.
Разсмях до сълзи няколко сезона, ...
34
2
2
И те сънувам, моя нежна и уханна.
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима ...
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима ...
37
1
1
Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
38
И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
81
2
4
Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
46
2
В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...
56
2
2
През безпътици летеше,
пътник-друмник си душа,
как ли да те утеша,
в стих? И той е безутешен.
Бе и цвят, и трън. Коприва, ...
пътник-друмник си душа,
как ли да те утеша,
в стих? И той е безутешен.
Бе и цвят, и трън. Коприва, ...
103
10
9
Понеже любовта ми ме отсвири,
минавам вече от вина на бири.
И ще забравя, като се напия,
че ми люти проклетата ракия.
А пийна ли, душата ми пропява ...
минавам вече от вина на бири.
И ще забравя, като се напия,
че ми люти проклетата ракия.
А пийна ли, душата ми пропява ...
74
3
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
63
3
3
Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...
87
2
6
Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...
59
1
1
И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...
55
Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни! ...
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни! ...
79
2
5
В мечтите имам къщичка и аз.
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
114
2
Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...
96
1
До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан, ...
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан, ...
71
1
Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...
74
1
Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...
69
Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...
116
3
4
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
160
1
2
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
191
4
8
Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
120
1
3
Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
209
2
7
Сред калта не ме търсете, знайте, че ако съм там,
то съм семенце на цвете, или искам да създам,
кула в блатото. Висока. И от обич тя да свети
друмниците без посока, влюбени или поети,
в мрака нека да им бъде бял маяк, светулков път ...
то съм семенце на цвете, или искам да създам,
кула в блатото. Висока. И от обич тя да свети
друмниците без посока, влюбени или поети,
в мрака нека да им бъде бял маяк, светулков път ...
123
1
Не съм аз правилна, съвсем не съм,
понякога дори не съм уместна.
Бодлива съм. Отвътре и отвън
и истина съм. Мога да те стресна.
Не съм фалшива, (ще ми се да бях) ...
понякога дори не съм уместна.
Бодлива съм. Отвътре и отвън
и истина съм. Мога да те стресна.
Не съм фалшива, (ще ми се да бях) ...
139
2
Да пееш през сълзѝ е просто дарба
и луд е, който с нея е роден.
Повярвай, даже да не ти се вярва,
понякога си мисля: Не за мен,
е този свят. И се затварям в книга, ...
и луд е, който с нея е роден.
Повярвай, даже да не ти се вярва,
понякога си мисля: Не за мен,
е този свят. И се затварям в книга, ...
166
2
Не ме следвай, че няма
път пред мен, ни зад мен.
Зад гърба ми е яма,
утре – порив роден,
с мъка, но за да свети ...
път пред мен, ни зад мен.
Зад гърба ми е яма,
утре – порив роден,
с мъка, но за да свети ...
138
4
4
Под кожата тихичко влизам,
забравяш преди и сега.
Крада ти последната риза,
за зъзнеща в мрака тъга.
А ти, ако можеш прости ми. ...
забравяш преди и сега.
Крада ти последната риза,
за зъзнеща в мрака тъга.
А ти, ако можеш прости ми. ...
167
1
2
Досадѝ ми, до смърт, досадѝ,
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ ...
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ ...
180
4
3
Други сме или същите? На кого ли му пука?
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
169
1
3
Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
191
3
6
Щом в нота се превръща още
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
186
3
4
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
121
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
188
3
Аз съм онази, която
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...
213
5
6
Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
242
4
6
Сега ще ви разкажа за пътуването ми от Марикостиново до Враца. Влиза един ден доктор Соколов, завеждащият станцията в нашата стая и казва:
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...
189
1
3
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
129
1
Годината е 1983. На санаториум съм в Марикостиново. Един ден ни съобщават, че в селото ще пее Емил Димитров и ще се ходи организирано с автобус. Обраха бабите де що имаше роза из градинките, да ми спретнат букет и тръгнахме. Моя милост – наконтена и на токчета. Разстоянието от станцията до селото – ...
214
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
