Patrizzia
665 результатов
В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, прашки и фунийки, ...
  34 
Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло, ...
  56 
Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.
Макар, че аз съм вездесъщата, ...
  89  11 
Утрини сребристо сини,
а нощта - от кадифе.
Недопито ще изстине,
полунощното кафе.
Рой светулки пак чертае ...
  80  11 
Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.
Адам затъва в битово пиянство, ...
  95  12 
Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва, ...
  103  15 
Проплаква тихо кукумявча скръб,
че неусетно пак нощта преваля.
Луната - меден грош, с изтъркан ръб,
към утро неизменно се търкаля.
Бродира лъч месали - от сребро, ...
  89  10  10 
Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...
  79 
Поточе скрито в злачната дъбрава
в тревата – гръбче на сърничка.
Сред дървесата любовта възпява,
чак до възбог незнайна птичка.
Уши помръдва зайчето страхливо, ...
  96  13 
От фенерче на светулка,
разноцветни стъкълца.
Синя сойка - присмехулка,
кукли - с весели лица.
Бяло коте тихо мърка, ...
  72  10 
Стените, построени от човек,
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
  104  11  14 
От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен. ...
  214  19  24 
Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след, ...
  88  10 
С изметената от душата смет,
ще купя сливи. Цели три каруци.
Ракия ще сваря - бурета пет,
за да напия думите ви куци.
Че казват, дипломация било, ...
  116 
Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
  76 
Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...
  154  12  26 
Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...
  94  10 
Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка, ...
  117  10  16 
Когато им събориха затворите,
веригите запазиха набожно.
Дори и да не са човеци хората,
животът е занятие възможно,
защото над главите преклонените, ...
  141  15 
Днес тъжно пак си спомних за ръцете ти,
тъй, както ти ме учи, месех хляба.
Череши не донесох, вехне цветето,
не сложено на гроба, с обич, бабо.
Под пръстите тестото оживяваше, ...
  122  14 
Градът заспал в съня съдбата гони я
и блъска се, да се качи във влака,
а аз сънувам Пиза и Болония,
там някъде и моят дожд ме чака.
В гондолите се люшкам - на Венеция ...
  96  13 
Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.
А в сънищата чакат го русалките, ...
  90  10 
Щом дяволът раздавал лошотията,
излял е с кофи жлъчката в душите
Дори зад овчи кожи да се криете,
то вълча същност не остава скрита.
Катранът не пожалил - от казаните, ...
  130  20 
Едно щурче цигулката изгуби си,
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!
Сияеш ти, оплиташ в златно сивото, ...
  84  11 
От липсите редя си пъзел,
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...
  112  14 
Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви, ...
  107  15 
Нощта се стапя, в бисерната пяна
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина, ...
  366  13  42 
И ще бъдем различно красиви, напук на света,
който все по мръснишки в калта ни събаря.
Да не знае били ли сме, или сме с теб любовта,
дето с трясък небе под носа му затваря.
Изплети ми от рози уханни и тръни венец, ...
  94  14 
Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра, ...
  80 
Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.
Майка му млада - зелена отишла си рано, ...
  306  24 
В съня ми дойде и тефтер халваджийски,
ми връчи и счупен молив.
Усмихна се хитро, съвсем комарджийски,
заниза мотив, след мотив:
Защо ти е тази душа - да те стяга, ...
  153  17 
Очите ми са гроздови зърна,
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.
Да събере с треперещи ръце ...
  118  16 
С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...
  195  15 
Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...
  112 
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
  187  12  20 
Колко пъти с пороища кални
и лъжи озверели - от нямане,
аязмото в душата - сакрално,
заталачихте с тиня и камъни?
Всеки камък до обло огладен, ...
  142  10 
Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...
  181  25 
На поредната ни творческа запив...Ъ, сбирка,
Юри `щото знай, че с "Джони Блек" ще се нафирка,
почна ни с дрескодът - тъъничко и отдалече,
в потник всички пишещи събратя той съ...Облече.
За поетесите - понеже сме сърца корави, ...
  155  11 
Отминаха години, отлетяха
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.
Ръцете в свити шепи съхранили, ...
  104 
Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...
  186  13  23 
Предложения
: ??:??