Целунах за последно...
Целунах за последно твоите очи студени,
докоснах за последно безжизнените ти ръце.
Няма да виждам вече твоите устни засмени,
няма да чувам как тупти твоето сърце.
Смъртта неочаквано бързо ни връхлита,
отне те от мен, без да ме попита
и сега би ми се искало да ти кажа,
колко много те обичам,
де да можеше и да ти покажа...
Но от днес аз се заричам,
че някой ден, там аз и ти,
ще сме заедно, там, където се сбъдват всички мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
