Целунах за последно твоите очи студени,
докоснах за последно безжизнените ти ръце.
Няма да виждам вече твоите устни засмени,
няма да чувам как тупти твоето сърце.
Смъртта неочаквано бързо ни връхлита,
отне те от мен, без да ме попита
и сега би ми се искало да ти кажа,
колко много те обичам,
де да можеше и да ти покажа...
Но от днес аз се заричам,
че някой ден, там аз и ти,
ще сме заедно, там, където се сбъдват всички мечти.
© Мария Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
