Целунах за последно твоите очи студени,
докоснах за последно безжизнените ти ръце.
Няма да виждам вече твоите устни засмени,
няма да чувам как тупти твоето сърце.
Смъртта неочаквано бързо ни връхлита,
отне те от мен, без да ме попита
и сега би ми се искало да ти кажа,
колко много те обичам,
де да можеше и да ти покажа...
Но от днес аз се заричам,
че някой ден, там аз и ти,
ще сме заедно, там, където се сбъдват всички мечти.
© Мария Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
