15 мая 2024 г., 11:40

Целуната от изгрева 

  Поэзия
182 4 20

Така дойде на този свят - той те целуна,

а ти изплашено отвърна му със плач.

Сега са други времена - целуваш изгреви,

с вятъра летиш, рисуваш с мисълта звездите,

ожулените колене отдавна заздравяха.

И колко повече растеш, светът невидим се смалява,

и все по-малко без отговори въпросите остават.

 

Но чудото да си частица от света не отминава

и все ще се намери нов въпрос да стресне

забързаното ежедневие и изгрев да извади

от комфорт безумно подредения живот.

Ще те целуне изгрев, денят ще те омае,

а вечерта под звездното си лоно 

ще те приласкае... До изгрева...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) - Да! Благодаря!
  • Пепи,този изгрев е ласка от Бога!
  • Дейна - благодаря! 🙏
  • Но чудото да си частица от света не отминава..
    Хареса ми!
    Поздравления, Паленка!
  • Пете, Скити - нека да има! Благодаря ви!💕
    Niki_art (Николай Василев) - а на мен ми харесва, че си тук и те има! 🤸😄💖
  • Много ми хареса, Пепи!
    💖💖💖
  • Мислител и Лец - радвам се, че и мъжката аудитория се заглежда в изгреви!🙏
  • "Целуната от изгрева"... Романтично...
    Много ми хареса, Пепи!
  • Нека...нека да има много изгреви...целуващи нежно изгреви
  • Харесвам повече залезите, но и изгрева си го бива! Поздрави, Пепи!
  • Леко носталгично.
    Харесах.
    Поздравявам те.
  • Дани, Лютиче - благодаря ви!
    Дани - неспасяема романтичка си!😍
  • Райне - и аз си го харесвам 😊 Благодаря ти много! Радвам се, че отново те виждам тук! 🌷
  • Между изгрева и залеза, илюзорно сме тук! Между залеза и изгрева сънуваме мечтите си, на времето напук! Поздравления!
  • Споделени изгреви и залези, Пепи! Много ми хареса!
  • Безжичен - благодаря от ❤️ за коментара ти!
  • "изгрев да извади
    от комфорт безумно подредения живот."
    Нека чудесата растат! Хареса ми !
  • Хубаво стихотворение, и то не точно в класически стил. Рядко ми се случва да харесам такова. Браво!
  • yotovava (Валентина Йотова) - докато се изгубим... А някога били сме център на света, и го поглъщахме с отворени очи, без да сме усещали как той ни поглъща, невъзвратимо, ден след ден.
  • И колко повече растеш, светът невидим се смалява.

    Знае ли, Паленке, когато се наложи да отида до бабиния дом, по пътя усещам как се смалявам, смалявам...
Предложения
: ??:??