palenka
ЖИВА СЪМ
Триста години вече вървя по тази земя,
Колко болка, убити мечти, омекнали колена,
в море от сълзи съм се давила,
от върха в бездна бездънна пропадала,
и пак и пак всеки път ръка протягала
към най-голямото чудо, към теб - живот!
И триста пъти да се преродя, ако ще в камък,
пак ще вървя дори без да мисля да спра,
на колене и на лакти, по вятъра ще се рея,
искам само едно: да усетя, че в миговете живееш,
моя вяра и моя надежда! Докато виждам небето
и на триста парчета още пулсира сърцето!
ѝ
"По-добре да пишеш за себе си и да нямаш читатели, отколкото да пишеш за тях и да загубиш себе си" - Сирил Конъли
🌻 🌺 🙃 🙄😊 😍 👍 😂 😅 🤣 😘 🐒 🌞 🐥 🐦 🍷 ☕️ 🤗 ❤️ 😎 🙏 🤐 🐏 🐸 🥺 👏 🌟🎁 🌷🦩🐇 ⛪ 🥚 🐶 🦆💃 💙 🍨 🦂 🍀 🐞 💐 🌹 🦋🌻
Избранные произведения
Очите на нощта 🇧🇬
и шепот на окапали листа,
във струни скъсани китара -
плача на неизплакана душа
и избеляла рокля на цветя; ...
Ти си... 🇧🇬
губех, плаках, копнях,
гмурках се, скачах, летях,
падах, крещях и пълзях...
Толкова болка изпих, ...