Целуни Луната, после мен
Този свят не е за единици,
че човекът слаб е, щом е сам.
Чувствата са нежните ни птици
и сега във стих ще ги предам.
Галят ме пера Любовно меки,
светлото облича ме отвътре.
Следвам дъхави от щастие пътеки,
чакам със надежда свойто утре.
И това е пламъкът Любовен,
който факелно ме води, свети.
Тъй красив, красив е всеки спомен,
в който в полет общ са ни крилете.
И тепърва нови ще създаваме -
Нови птици в нас гнезда ще свият,
щом Любов взаимно си даряваме,
щом съм в тебе аз, ти в мен самият.
А сега разпервам пак крилата,
извисявам се в посока твоя юг.
Затвори очи и целуни Луната -
Отвори ги - целуни ме, аз съм тук!...
03.12.2020.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
