mislitel (Георги Каменов)
998 10217
4 мар. 2021 г., 09:23  

Целуни Луната, после мен 

  Поэзия » Любовная
409 1 8


Този свят не е за единици,
че човекът слаб е, щом е сам.
Чувствата са нежните ни птици
и сега във стих ще ги предам.

 

Галят ме пера Любовно меки,
светлото облича ме отвътре.
Следвам дъхави от щастие пътеки,
чакам със надежда свойто утре.

 

И това е пламъкът Любовен,
който факелно ме води, свети.
Тъй красив, красив е всеки спомен,
в който в полет общ са ни крилете.

 

И тепърва нови ще създаваме -
Нови птици в нас гнезда ще свият,
щом Любов взаимно си даряваме,
щом съм в тебе аз, ти в мен самият.

 

А сега разпервам пак крилата,
извисявам се в посока твоя юг.
Затвори очи и целуни Луната -
Отвори ги - целуни ме, аз съм тук!...

 

03.12.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??