3 янв. 2008 г., 09:44

Целувам букви

687 0 1

Сънувах, че пак си до мен

и плахо в съня те целувах,

събудих се, тебе те нямаше

заспах по грешка, не исках пак

да те сънувам!

 

Сега целувам букви

още са горещи, преди години

ги писахме един на друг,

там сълзите ми още личат!

 

Пожълтели листи,

едва ли помниш колко пропуснати

мигове, кофи със сълзи,

колко целувки си пращахме,

колко болка и забравени мечти!

 

Всички ги пазя, мастилото се е поизстрило,

листите са вече пожълтели,

но не и спомените избледнели -

още сълзите са в очите ми

убедих се, че са вечни!

 

Прилежно в кутия с тайни

съм ги подредила, чета ги всяка

тъмна нощ, странно е над тъгата ми

каква сила имат, каква безпощадна мощ!

 

Подредени са по дати

и носят ми утеха, по-близо си до мен,

една снимка открих наскоро, не ми стигна

сила с другите да я изпепеля!

 

В огъня на болката

и душата ми изгоря,

наред със повечето вещи, които

ми бе дарил, не исках да ги имам вече до мен!

 

Сега с надежда ровя в пепелта,

откривам само частици -

взех ги, пуснах ги в кутията,

нищо, че ще цапат, там си ти!

 

Каква е тази кутия?

Тя е от онази кола която като малко дете

ти бях подарила с дистанциовно беше

беше шегичка!

 

Да, да, колко отдавна,

там е на любовта ми храма,

вечния и гроб, а гроб без сълзи - спомени

и пепел няма, а имам и цвете хербаризирано,

ти ми го бе подарил, колко бе мил!

И пак е вечер, сънят ме надвива,

няма да му се дам, не искам

пак да бъда измамно щастлива -

на сутринта е лошо, няма те там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...