Сънувах, че пак си до мен

и плахо в съня те целувах,

събудих се, тебе те нямаше

заспах по грешка, не исках пак

да те сънувам!

Сега целувам букви

още са горещи, преди години

ги писахме един на друг,

там сълзите ми още личат!

Пожълтели листи,

едва ли помниш колко пропуснати

мигове, кофи със сълзи,

колко целувки си пращахме,

колко болка и забравени мечти!

Всички ги пазя, мастилото се е поизстрило,

листите са вече пожълтели,

но не и спомените избледнели -

още сълзите са в очите ми

убедих се, че са вечни!

Прилежно в кутия с тайни

съм ги подредила, чета ги всяка

тъмна нощ, странно е над тъгата ми

каква сила имат, каква безпощадна мощ!

Подредени са по дати

и носят ми утеха, по-близо си до мен,

една снимка открих наскоро, не ми стигна

сила с другите да я изпепеля!

В огъня на болката

и душата ми изгоря,

наред със повечето вещи, които

ми бе дарил, не исках да ги имам вече до мен!

Сега с надежда ровя в пепелта,

откривам само частици -

взех ги, пуснах ги в кутията,

нищо, че ще цапат, там си ти!

Каква е тази кутия?

Тя е от онази кола която като малко дете

ти бях подарила с дистанциовно беше

беше шегичка!

Да, да, колко отдавна,

там е на любовта ми храма,

вечния и гроб, а гроб без сълзи - спомени

и пепел няма, а имам и цвете хербаризирано,

ти ми го бе подарил, колко бе мил!

И пак е вечер, сънят ме надвива,

няма да му се дам, не искам

пак да бъда измамно щастлива -

на сутринта е лошо, няма те там!