Целувката на Слънцето
| Във росна утрин, капките дъждовни,оставили пътеки по стъклата.Сред тях пълзят минутите съдбовни,във кални дири вият си снагата! Прехласнати във облака намръщен,една жена и нейното юначе,протягат две ръце за хляб насъщен,небето е готово да заплаче! Но капне ли една сълза от него,ще скрие ли на суша свойта рожба?Ще може ли за малкото петачеусмивки да сбере за свойто чедо? И стана ясно синьо на небето,а облакът с усмивка ги дари!Навред с цветя обсипа се полето,да може тя напред да продължи! Замаха в поздрав птичка-чучулига!Изтри очите с тъжните следи!Сред клоните припяваше авлига,а слънцето с целувка ги дари! |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
Хареса ми!
