1 июн. 2005 г., 02:24

Цената

2.5K 0 10
Цената

Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.
Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех... Емигранти... Навън пак ръми.
Пием кафето и някак си бързаме.
Нервни, припряни... Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците - вързани.
Малко етническо общество.
Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки... Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.
Ей ги децата ни - чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.
Събота сутрин... Кафето е рядко.
Бледо, размито "филтър кафе"...
Никой не ще да се връща обратно.
Навик... Живеем си тука добре.
Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
"Бай" за довиждане... Вънка ръми...
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Симова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...