Цената
Цената
Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.
Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех... Емигранти... Навън пак ръми.
Пием кафето и някак си бързаме.
Нервни, припряни... Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците - вързани.
Малко етническо общество.
Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки... Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.
Ей ги децата ни - чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.
Събота сутрин... Кафето е рядко.
Бледо, размито "филтър кафе"...
Никой не ще да се връща обратно.
Навик... Живеем си тука добре.
Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
"Бай" за довиждане... Вънка ръми...
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.
Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.
Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех... Емигранти... Навън пак ръми.
Пием кафето и някак си бързаме.
Нервни, припряни... Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците - вързани.
Малко етническо общество.
Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки... Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.
Ей ги децата ни - чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.
Събота сутрин... Кафето е рядко.
Бледо, размито "филтър кафе"...
Никой не ще да се връща обратно.
Навик... Живеем си тука добре.
Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
"Бай" за довиждане... Вънка ръми...
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.
© Румяна Симова All rights reserved.
