Централна гара - Живот
На гарата, наречена Живот,
оставам със Надежда окуцяла,
минават влакове – за сватби, за развод,
била съм и на двата карнавала.
Най-весел е абитуриентският вагон,
не знаят колко спирки им остават,
отмина времето да бъда в тон
с мечти, които вечно ме предават.
Обичам да седя на тази гара,
мирише на Живот озонът,
дали пък толкова съм остаряла,
я, да се метна (за последно) в абсолвент-вагона...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
