Централна гара - Живот

Poetry » Philosophical

1K 0 30

На гарата, наречена Живот,

оставам със Надежда окуцяла,

минават влакове – за сватби, за развод,

била съм и на двата карнавала.

Най-весел е абитуриентският вагон,

не знаят колко спирки им остават,

отмина времето да бъда в тон

с мечти, които вечно ме предават.

Обичам да седя на тази гара,

мирише на Живот озонът,

дали пък толкова съм остаряла,

я, да се метна (за последно) в абсолвент-вагона...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

attila_d (АД)

Много е хубаво!!! Браво!

2010-01-30T13:32:23+02:00
longin (Любомир Деничин)

Гара,влак и релси
тракат колела
Как ме грабва тази Гара
И ме връща в минали неща......

2010-01-23T17:41:10+02:00
alistef (Албена Стефанова)

Май ми предстои вторият карнавал. Но е по- добре във влака, отколкото безучастно да се гледа на живота. Поздравявам те за този избор .

2010-01-20T21:19:34+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Винаги има последен вагон!

2010-01-20T17:35:23+02:00
Stanley (Ава)

Мнооого гот
Поздрави!

2010-01-20T15:36:35+02:00