Аз  ли все правя грешки в живота, или ориста ми бе така,

мечтите ми в реалност да не се превръщат  и да страдам за това.

Всеки ден изпитвам мъка.

Ярост необуздана в мен кипи,

когато знам и мога,

но пречки хиляди пак спъват моите мечти.

И друго…

Трудно е да си в живота с кротко агънце до теб,

което все от страх те спира и крещи – „не мога”,

докато ти вървиш напред.

Какво остава..?

Годините минават и губя своето АЗ,

а приятелите доверени изчезват всеки час.

Сълзите събирам в броеница,

на която всеки бисер е със сърце  една мечта.

Една мечта, но не загубена надежда, която все още ми крепи духа.