***
Аз ли все правя грешки в живота, или ориста ми бе така,
мечтите ми в реалност да не се превръщат и да страдам за това.
Всеки ден изпитвам мъка.
Ярост необуздана в мен кипи,
когато знам и мога,
но пречки хиляди пак спъват моите мечти.
И друго…
Трудно е да си в живота с кротко агънце до теб,
което все от страх те спира и крещи – „не мога”,
докато ти вървиш напред.
Какво остава..?
Годините минават и губя своето АЗ,
а приятелите доверени изчезват всеки час.
Сълзите събирам в броеница,
на която всеки бисер е със сърце една мечта.
Една мечта, но не загубена надежда, която все още ми крепи духа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Костова Всички права запазени