10.08.2017 г., 20:23

***

890 0 0

Аз  ли все правя грешки в живота, или ориста ми бе така,

мечтите ми в реалност да не се превръщат  и да страдам за това.

Всеки ден изпитвам мъка.

Ярост необуздана в мен кипи,

когато знам и мога,

но пречки хиляди пак спъват моите мечти.

И друго…

Трудно е да си в живота с кротко агънце до теб,

което все от страх те спира и крещи – „не мога”,

докато ти вървиш напред.

Какво остава..?

Годините минават и губя своето АЗ,

а приятелите доверени изчезват всеки час.

Сълзите събирам в броеница,

на която всеки бисер е със сърце  една мечта.

Една мечта, но не загубена надежда, която все още ми крепи духа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...