14 апр. 2009 г., 10:21  

Чай от мащерка и палачинки с мед 

  Поэзия » Другая
801 0 7

Най-първо се събуждат думите
и по изтръпналото още тяло
потичат откъси от случване.

 

В несмесващите се желания
умът се мъчи да открие логика
да обясни и оправдае недоученото.

 

Усещаш тялото си неотърсено
от дългото преследване
на тъй елементарни навици.

 

Отваряш белите си дробове
и в тях нахлува тишина.
А се присещаш за липа и здравец.

 

От улицата прокънтява лай.
Потърква се до бузата ти котката
и мърка със моторчето за щастие.

 

Отивай да приготвиш кана с чай!
И палачинки с боров мед!
И да закусиш със децата си!

 

 

 

Публикувано във:

TopMedica 2012, с. 45 и във

в-к Уикенд 27 април 3 май 2019

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно топло и нежно докосване до тишината и красивото. Благодаря, Поли! Невероятен стих!
    Поздрави и усмивки!
  • Ехх, че хубаво ми стана!!!
    Толкова нормално и същевременно красиво.Благодаря ти!
  • а като пораснат, да им свиваш джойнти...
  • Толкова топло и уханно ми стана
    Красива,човешка поезия!Благодаря ти
    за чая и палачинките
  • Тишина, липа и здравец и
    сутрешно с децата ни...
    Дай Боже всекиму!
    Хареса ми!
  • "моторче ЗА щастие" - топло и чудесно!
    и изобщо целият текст е уханен, ободрителен и... утоляващ!
    много!

    благодаря!
  • Ежедневието ти е красиво, защото сама си го правиш такова! Поздравления за гледната точка! Благодаря за красивото подсещане!
Предложения
: ??:??