Часовник

Kas
8 7

30 мар. 2014 г., 22:57

Поэзия

357 0 0

Часовник

На пясъка вярвай, в стъклото заспал -

вмълчана камбана го пази -

високо е пуста, събрала печал,

в дълбокото пази го Тази.

А ти си прегърбен и дървен, и бял -

брезата по пътя към вкъщи.

И черният покрив крещи посинял,

лалета разцъфват намръщени.

Почакай ме малко, аз ида без трон,

не плача да нося срама си.

Единствено бягам от твоя поклон,

закичен с игла от гримаси.