Часовник
503
0
0
Часовник
На пясъка вярвай, в стъклото заспал -
вмълчана камбана го пази -
високо е пуста, събрала печал,
в дълбокото пази го Тази.
А ти си прегърбен и дървен, и бял -
брезата по пътя към вкъщи.
И черният покрив крещи посинял,
лалета разцъфват намръщени.
Почакай ме малко, аз ида без трон,
не плача да нося срама си.
Единствено бягам от твоя поклон,
закичен с игла от гримаси.
