19 июн. 2024 г., 20:42

Часовник от боклука 

  Поэзия
221 2 4

ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА

Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник.

Ожулен – пък и с паднали стрелки,
като че ли е спрял във памтивека.
А времето лети като на ски! –
в гигантски слалом – в мен забива щека.

Без публика, дошла да ревне: – Уау! –
угасват в мен комети и вулкани.
Жив Попокатепетъл, Кракатау! –
сам ближа нощем лютите си рани.

И уж под всеки мой написан стих
подписах се със главната си буква,
но тъй от себе си се ужасих,
че иде ми из Нищото да хукна.

И спускам се със всеки следващ миг
все по-дълбоко – и все по-дълбоко.
Уж паметник си вдигнах от гранит,
пък, май, гранита драснах само с нокът.

Когато си отида от света,
ме споменете? – в някой час на скука –
възторзи, слава, дим и суета! –
и аз сред тях – с часовник от боклука.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??